Приемственост между яслата, детската градина и училището

Това е темата, която се спряга напоследък между доста родители и в някои проектозакони станали вече факт. Много родители се вдигнаха на бунт, когато разбраха, че трябва задължително да запишат децата си на предучилищно обучение на 4 годишна възраст. Възмущението идва от това, че детето едва излезнало от детската ясла вместо влизащо в детската градина трябва едва ли не да тръгне на предучилищна, която се смята по-близо до училището от колкото до детската градина. Но малко хора всъщност са обърнали внимание, че този проектозакон за  предучилищната подготовка съществува като проект още от 2000г. с краен срок на прилагане 2015. За тези 15 години този проектозакон започва да се изпълнява в последния момент вместо да се помисли за някакво плавно прилагане, което да не е толкова драматично както за родителите така и за децата.

Какво би могло да стане, така че нещата да бъдат с положителна настройка, а не с отрицателна? Тази програма е направена с умисъл за осъществяване на приемственост между детската градина и започване на училище. Ако беше прилагана по етапно без заплахи за глоби при неспазване нещата щяха доста по-положителни. Всъщност в какво се състои тази предучилищна подготовка в толкова ранна възраст и нужно ли е това? Самата подготовка още от възрастта, когато детето ходи на ясла в София трябва да включва занимателни игри с цел научаване на нови неща и възпитание. В този етап повече се набляга на играта, а самия обучителен момент в играта е неусетен за детето и не толкова явен. В по-късния етап се набляга на научаването на нови неща с метода на играта. Тоест детето съзнателно възприема и запаметява дадена информация, но това не го натоварва, тъй като е под занимателна форма на играта. В доста частни детски ясли в София се практикува подобно нещо, но без то да бъде окачествено и етикирано като предучилищна подготовка. Така самия термин задължителна предучилищна подготовка не е стряскащ изобщо, а напротив звучи креативно и градивно както на родителите така и на децата.  Самата същинска предучилищна подготовка с провеждане на учебни занятия би трябвало да се случва най-рано на 5-6 годишна възраст, когато детето може да поеме съзнателно отговорността, че има домашна работа. Разбира се тук не става въпрос да се претоварват децата с учебни занятия и домашни с цел постигане на млад гений, тъй като това би натоварило доста психиката на самото дете. Децата, които се претоварени психически с непрекъснатите изисквания и очаквания за постигане винаги на високи резултати от страна на родителите си, стават депресивни, имат ниска самооценка и са подтиснати.

Като резултат от прилагането на този проектозакон имаме доста драматична обстановка, доста негативни емоции и загуба на доброто в цялата идея за приемственост между детската градина и училището.  Вина за това има и не цялостното обмисляне  на идеята, което забавя прилагането и съответно насилственото прилагане в последния момент, за да се спази крайният срок без да се помисли за последствията.