Останалите пет разлики между яслите в България и в Европа – II-ра част

1.           Заплатите на персонала и възпитателите. Тук разликата е ясна. Има основателни опоненти, които твърдят, че стандарта между нашата страна и друга държава е различен и за това не може да се сравнява 400 левовата заплата в детската ясла вСофия и 3 000 евровата заплата в по-развитата държава. Разбира се, няма как да сравняваме 200 с 3 000 евро, стандарта е друг. Но тук и ответният отговор, че това, което си купува възпитател със заплатата си от по-развитата държава не е еквивалентно на това, което могат да си купят възпитателите у нас с техните заплати. Или с други думи потребителската кошница на едните е доста по-пълна в сравнение с другите. От това произлиза и следващата разлика.
2.        Образование и професионализъм на възпитателите в детската ясла и градина. По-високите такси на частните детски ясли в София от колкото държавните определят и много по-доброто отношение и качествено възпитание, защото както от гледна точка на служителят високата заплата и добрата обстановка е мотивираща, така и от гледна точка на работодателя по-високата заплата има и еквивалентно по-високи изисквания за квалификация.
3.      .   Възпитанието на децата. У нашите заведения е трудно детето ви да получи индивидуално отношение и внимание, освен ако не е любимецът. Образователните игри са според материалните възможности на заведението. Тук може би нашите частни детски заведения се опитват да догонят европейските, докато държавните ни са доста назад.
4.         Първи дни в яслата. Всяка българска майка дала детето си на ясла знае, че процедурата е простичка: завеждате детето то детската ясла, оставяте го заедно с багажа, възпитателка го поема като ви уверява, че ще се погрижи за него да не се притеснявате, в това време детето се скъсва от рев както и сърцето на майката.  Друга е процедурата по даването на детето в яслата в европейските държави. Първата седмица, а ако е необходими и две майката придружава детето до яслата и остава там през целия ден като стои отстрани без да се намесва в игрите на детето. Ако детето почувства нужда отива при майка си за малко.  Постепенно продължителността на присъствието на майката се намалява и детето свиква с новата обстановка без тръшкане и рев всяка сутрин.
5.        Отношението. Всяка българска майка също знае какво е първите дни да се притеснява за детето си. Мислите и са толкова обсебени от това дали детето е добре, всичко наред ли е, че не може да се съсредоточи на работното си място. Решава да звънне в яслата (или градината), за да провери дали всичко е наред, но ако изобщо някой вдигне телефона отсреща се чува студен хладен глас, който не много успешно уверява майката, че всичко е наред без особено много подробности. Картинката в чужбина е доста по-различна. Там може да чуете детето си, в момента в който поискате, стига да не злоупотребявате с това.