Опасна ли е терапията със стволови клетки?

Тъжната реалност е такава, че често терапиите, които имат най-голям потенциал  носят и редица рискове. Стволовите клетки са една от тези терапии – техният потенциал да лекуват болести е невероятен, но рисковете, които носят след себе си са предпоставка да не бъдат така лесно приети, въпреки първоначалните индикации за успех. Ключовият елемент за постигане на беопасност на стволовите клетки е въпросът: дали клетките действат по предназначение, когато веднъж са трансплантирани? Непредсказуемата действителност може да бъде такава, че веднъж имплантирани стволовите клетки  могат да започнат да се делят неконтролируемо и да се диференцират в туморни клетки. Учените тестват различни терапии със стволови клетки като включват условия за лабораторни животни като диабет например. Моделът с лабораторните животни, обаче е все още далеч от перфектния за определяне на държанието на стволовите клетки, когато веднъж са трансплантирани в тялото на човек. Голяма част от хората в Европа и САЩ се интересуват от съхраняване на своя собствена стволова банка без да са информирани или да бъдат наясно с рисковете на тези терапии. Страхът т нерегулиран растеж водещ до туморни образования е доста плашеща концепция, която си заслужава вниманието от страна на учените и то преди лечението със стволови клетки да стане масова практика.

В практиката съществува и проблема със замърсяването на стволовите клетки. Колонизираните стволови клетки, използвани за научни изследвания, не винаги са чисти, защото излагането им на други животински клетки, за да се запази жизнеспособността им води до замърсяването им. Много от жживотинските клетки съдържат микроскопични микроби и болести, които са неоткриваеми и замърсяват човешките ембрионални стволови клетки, изпозлвани за изследвания. По-старите колонии стволови клетки, които са одобрени за употреба, също не са така свежи и за това могат да одведат до генетични дисфункции поради възрастта си. Тъй като се размножават тези генетични аномалии носят риска от развитие на тумори. А използването им за трансплантиране носи потенциална заплаха за здравето на пациента. За това най-предпочитаното лечение със стволови клетки е това, чийто доонор е самият пациент. Все още хората, които иамт собствени съхранени клетки при раждането не са много, защото самата терапия с тях е нова. Но стволовите терапии все повече набират скорост и стават популярни.

Преди да бъдат трасплантирани стволовите клетки трябва да притежават достатъчна биологична активност, за да осигурят успешно лечение. Основно това означава, че учените трябва да са сигурни, че стволовите клетки са здрави и функционират добре преди да пристъпят към трудния процес на трансплантиране. Често това важи в пълна сила за хора, които са много болни и не могат да си позволят загуба на време в неуспешно лечение. Ясно е, че безопастността на стволовите клетки трябв ада бъде поставена на първо място. Ето защо трябва да се разработват насоки и стратегии за осигуряването на правилното функциониране на клетките във всеки един етап от лечението.