вторник, 18 февруари 2014 г.

Нека покажем обичта към детето си




Нека покажем обичта към детето си

Тук няма да пишем, че проблемите идват от там, че родителите не обичат децата си. Всеки един дава живота си за тях, но  обичта означава да бъдеш с детето си, тоест да си  внимателен  ,  докато се убедиш, че то вече умее да взема правилните решения в живота си, да се погрижиш да има възпитание и да се грижи за безопасността си да знае какво са изгодни пожарогасители и всичко,което  би му спасило живота. Понякога проблема , е че  несъзнателно показваме по-лесно раздразнението и гневът, а не  обичта към децата си. Обичта е  свързана с това да успееш да останеш до него и да споделиш неговото щастие, или дори бъдещите му успехи или неуспехи и разочарования , по този начин показвайки , че го  подкрепяш в реализирането на най-трудните му избори, , макар и да не си съгласен, детето става по уверено и се учи дори и от грешките си.

Постоянно се правят нови и нови проучвания, едно от последните, които  потвърждават, че децата, чиито бащи се занимават повече с тях на възраст около 3 месеца, имат много по-малко проблеми , които се проявяват с поведението на възраст около една годинка. Което показва, че не само майката е важна през първите месеци , както беше до сега и бащата оставаше на заден план, а показва, че и двамата имат еднаква силна роля за бъдещето поведение на детето им. Изследването потвърждава и  че по-близките връзки  м / у  родител и дете в  1 – те  месеци след раждането се отразяват изключително  благоприятно на поведението на детето в по - нататъшният  му живот. Хубаво е още с появата на детето ви да се погрижите в домът ви да има ефективни пожарогасители и други безопасни системи,които да сигнализират за проблем. В последните години се наблюдава, все присъствие на поведенчески разстройства  , които са най-често срещаният психологически проблем при децата. Това се дължи на  пряко свързани проблеми в юношеския и в по - възрастния период от живота на индивида. Тук става дума и за  провал в училището, честа проява на неподчинение или дори на престъпност, също така има и пълно недоверие към околните.  От направени множество изследвания тези проблеми, се коренят  много  назад в предучилищната възраст на децата. Тук всеки един родител трябва да се замисли, че има  различни фактора, които биха могли да отключат или да причинят поведенческите проблеми. Много е важно самото отношения на родител  с дете.

сряда, 12 февруари 2014 г.

Най – богатите шейхове в Дубай




Най – богатите шейхове в Дубай

Виждайки цялостното развитие на Дубай, веднага се сещаме , че там  живеят много от най-богатите както и най-влиятелните хора в целият свят , както и  няколко шейха. В този момент цялото емирство се контролира от 3  шейха. Единия от тях се казва  Шейх Хамдан бин Мохамед Ал Мактум , който е и  принцът на Дубай,  и е 2 – ят  син на Шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум, който е известен с псевдонима си Фазза, и под това има публикува различна  поезия. Ако планувате изгодна почивка Дубай то е добре да знаете, които са и водещите лица там в момента. Принцът е едно от цели  23 деца, но той е силно  талантлив , с което се отличава от останалите деца и с мястото му в  правителството. Разбира се, е учил отново е в Дубай, а след това е  следвал във Великобритания, в Кралската военна академия Sandhurst, също така  и  в London School of Economics. Любопитното за него е , че е доста добър ездач и силно обича камилите,  както колите  и да скача с парашут.
Друг много известен шейх от тримата големи в Дубай  носи името Хамдан бин Рашид Ал Мактум.  Той е министър на финансите и индустрията в ОАЕ. Този велик шейх  е 2 - ят от 4 сина на Рашид бин Саеед Ал Мактум . Успява с лекота да завърши в Bell School of Languages в Кеймбридж. Той заедно с  по-големият си  брат управляват  държавната Dubai Ports World. Съо и той обича  ездата и е инвестирал много във всякакви расови коне и конюшни. Участва и в различни бизнеси с Ирландия, САЩ и други страни. При Почивка в Дубай 2014 едва ли ще видите някои от тези шейхове, но поне е добре да знаете имената им, пък нищо не се знае... И третият, който е водещо лице в страна като Дубай е Шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум , който разполага с 13.9 млрд. Долара и е  вицепрезиент и премиер от януари 2006 година.  Има няколко жени.  След поемането му на  власт той се е заел да трансформира Дубай в един напълно луксозен курорт, с цел  да се привличат много  чужденци. Няма да ви учудим ако споменем , че има и  една от най-големите яхти в света и само скромните  близо  100 автомобила. Хубавото е, че дава изключително много пари за благотворителност. Той също е поет и е издал пет книги, които са само с поезия.

вторник, 11 февруари 2014 г.

Приемственост между яслата, детската градина и училището

Това е темата, която се спряга напоследък между доста родители и в някои проектозакони станали вече факт. Много родители се вдигнаха на бунт, когато разбраха, че трябва задължително да запишат децата си на предучилищно обучение на 4 годишна възраст. Възмущението идва от това, че детето едва излезнало от детската ясла вместо влизащо в детската градина трябва едва ли не да тръгне на предучилищна, която се смята по-близо до училището от колкото до детската градина. Но малко хора всъщност са обърнали внимание, че този проектозакон за  предучилищната подготовка съществува като проект още от 2000г. с краен срок на прилагане 2015. За тези 15 години този проектозакон започва да се изпълнява в последния момент вместо да се помисли за някакво плавно прилагане, което да не е толкова драматично както за родителите така и за децата.
Какво би могло да стане, така че нещата да бъдат с положителна настройка, а не с отрицателна? Тази програма е направена с умисъл за осъществяване на приемственост между детската градина и започване на училище. Ако беше прилагана по етапно без заплахи за глоби при неспазване нещата щяха доста по-положителни. Всъщност в какво се състои тази предучилищна подготовка в толкова ранна възраст и нужно ли е това? Самата подготовка още от възрастта, когато детето ходи на ясла в София трябва да включва занимателни игри с цел научаване на нови неща и възпитание. В този етап повече се набляга на играта, а самия обучителен момент в играта е неусетен за детето и не толкова явен. В по-късния етап се набляга на научаването на нови неща с метода на играта. Тоест детето съзнателно възприема и запаметява дадена информация, но това не го натоварва, тъй като е под занимателна форма на играта. В доста частни детски ясли в София се практикува подобно нещо, но без то да бъде окачествено и етикирано като предучилищна подготовка. Така самия термин задължителна предучилищна подготовка не е стряскащ изобщо, а напротив звучи креативно и градивно както на родителите така и на децата.  Самата същинска предучилищна подготовка с провеждане на учебни занятия би трябвало да се случва най-рано на 5-6 годишна възраст, когато детето може да поеме съзнателно отговорността, че има домашна работа. Разбира се тук не става въпрос да се претоварват децата с учебни занятия и домашни с цел постигане на млад гений, тъй като това би натоварило доста психиката на самото дете. Децата, които се претоварени психически с непрекъснатите изисквания и очаквания за постигане винаги на високи резултати от страна на родителите си, стават депресивни, имат ниска самооценка и са подтиснати.

Като резултат от прилагането на този проектозакон имаме доста драматична обстановка, доста негативни емоции и загуба на доброто в цялата идея за приемственост между детската градина и училището.  Вина за това има и не цялостното обмисляне  на идеята, което забавя прилагането и съответно насилственото прилагане в последния момент, за да се спази крайният срок без да се помисли за последствията. 

неделя, 19 януари 2014 г.

Известното място Петра




Известното място Петра

Петра е един много древен град , който се намира в днешна Йордания, столица на набатеите. Той успява да бъде  непознат на западния свят в продължение на цели стотици години, той представлява град с розовочервеникави цветове, а някога е процъфтявал като важна точка от всички   по - древни търговски маршрути. Той е напълно обграден от доста високи планини , а е  достъпен само през едно много тясно дефиле. Може да се похвали със  забележителните неща,които са  изсечени в скалите сгради, които  са запазени напълно непокътнати. Има страхотни оферти за ранни записвания, от които може да се възползвате и да разгледате всичко, което поискате от Земята. В града макар и вече в 21 век все още има доста неидентифицирани праисторически останки, но  1 – те  известни обитатели са едомците, които живеели около 1000 г.пр.н.е.  Ако се съди от Библията, то  те били потомци на Исав, а препратките , които са в Битие към място наречено Села, почти сигурно се отнасят за Петра .  Интересното тук особено за тези, които се интересуват от тези теми, е че адомците били победени от Юдейския цар Амасия, който след това наредил всичките 10 000 пленници да бъдат убити, като ги хвърлят от върха на скалата. Доста изследователи смятат, че  гробницата на Мойсеевия брат Аарон се намира именно на хълма над Петра. С правилният избор на Ранни записвания, можете да научите още доста любопитни факта.
Около  4 в.пр.н.е , град Петра е бил населяван от набатеите, които са били едно  арабско племе. Това племе постепенно е  изсичало много от фасадите на сградите от пясъчник и  е живеело в многото  пещери, които се намирали  из града. Мястото се е превърнало постепенно в една изключителна  естествена крепост. Били направени и  мрежа от тръбопроводи и канали, благодарение, на които градът е постоянно снабден с хубава изворна вода. Набатеите били овчари и много държали на честността си. С течение на годините доста бързо успели да се  приспособят и към нова роля , която ги е превърнала в  охранители на керваните и търговците, а таксите, които им  налагали на всички минаващи пътници, постепенно им помогнали  за преуспяването им . По този начин Петра се е превърнала в  един по - голям търговски център, а всички гръцки пътешественици разнасяли легенди за всякакви богатства и за нейният разкош.  Главната улица, която е била  с колонади, може да се види и днес, тя  е успоредна на речното русло на Вади Муса. Преди много години от  двете ѝ страни е имало много различни магазини. Полукръглите каменни редове , които са в театъра, предлагат места за 4000 зрителите.

неделя, 5 януари 2014 г.

Спортните шейни




Спортните шейни

Това е един  зимен олимпийски спорт, който по същество представлява едно  спускане с малка едноместна или също така може да бъде и двуместна шейна. Като състезателите са легнали по гръб, а  управлението се извършва с определен натиск с прасците върху извитите рамене на шейната. Тук интересното е че теглото  на едноместните шейни е около  21 и до 25 килограма, а на двуместните от  25 до 30 килограма.  Има цели 3  алпийски дисциплини, които включват такова пързаляне по улей , а това са  бобслей, скелетон и спортните шейни, които са и   най-опасни, понеже  развиваните скорости са много над 140 километра. А за сега максималната скорост, която е регистрирана именно  в този спорт е 154 километра, дело на М. Пфистер от Австрия. Ако сте любители на спортовете можете да потърсите оферти за ранни записвания и да се опитате дори и вие да карате шейна такава, но с по – малка позволена скорост. Има по нов  вариант на спортни шейни и това са   уличните шейни, те  се считат за доста екстремен спорт, който се провежда само между любители и за него не съществуват никакви световни първенства. Интересното при този спорт, е че състезателите трябва да  се надпреварват за време, като отчитането е до хилядна от секундата, и именно това  прави спорта един от най-прецизните в целият свят. Дори и в  рамките на секунда е напълно вероятно  да се съберат дори и повече от 10 спускача, и няма как с  човешкото око да се  различи кой е пръв, дори и ако спусканията са компютърно насложени едно върху друго, невероятно!

Всеки спорт си има история и минало от къде е започнал.  Самият спорт е сравнително нов в сравнения с някои други, но състезанията с шейни са може би най-старият от всички зимни надпревари. Като започнем още от  древността, където спускането с шейни по заснежените склонове е било изключително разпространено. Но за 1 - ви път състезанията с шейни са били описани в Норвегия през  15  век. Има много записвания за Италия, Испания, Мароко където можете да заминете и да нучите п онов вид спорт, а защо не и до Норвегия където времето е идеално за спускане с шейни. По-съвременният вариант на спорта възниква на същият улей, където  започва да се развива и бобслея, в швейцарския курорт Сейнт Мориц. Улеят е дело на хотелиера К. Бадрут, който също  създава още  един начин за забавление на неговите гости.  Тези  спортни шейни са включени в олимпийската програма  за първи път през 1964 година на зимните игри, които са проведени  в австрийския град Инсбрук.

петък, 3 януари 2014 г.

Останалите пет разлики между яслите в България и в Европа – II-ра част

  1.           Заплатите на персонала и възпитателите. Тук разликата е ясна. Има основателни опоненти, които твърдят, че стандарта между нашата страна и друга държава е различен и за това не може да се сравнява 400 левовата заплата в детската ясла вСофия и 3 000 евровата заплата в по-развитата държава. Разбира се, няма как да сравняваме 200 с 3 000 евро, стандарта е друг. Но тук и ответният отговор, че това, което си купува възпитател със заплатата си от по-развитата държава не е еквивалентно на това, което могат да си купят възпитателите у нас с техните заплати. Или с други думи потребителската кошница на едните е доста по-пълна в сравнение с другите. От това произлиза и следващата разлика.
  2.        Образование и професионализъм на възпитателите в детската ясла и градина. По-високите такси на частните детски ясли в София от колкото държавните определят и много по-доброто отношение и качествено възпитание, защото както от гледна точка на служителят високата заплата и добрата обстановка е мотивираща, така и от гледна точка на работодателя по-високата заплата има и еквивалентно по-високи изисквания за квалификация.
  3.      .   Възпитанието на децата. У нашите заведения е трудно детето ви да получи индивидуално отношение и внимание, освен ако не е любимецът. Образователните игри са според материалните възможности на заведението. Тук може би нашите частни детски заведения се опитват да догонят европейските, докато държавните ни са доста назад.
  4.         Първи дни в яслата. Всяка българска майка дала детето си на ясла знае, че процедурата е простичка: завеждате детето то детската ясла, оставяте го заедно с багажа, възпитателка го поема като ви уверява, че ще се погрижи за него да не се притеснявате, в това време детето се скъсва от рев както и сърцето на майката.  Друга е процедурата по даването на детето в яслата в европейските държави. Първата седмица, а ако е необходими и две майката придружава детето до яслата и остава там през целия ден като стои отстрани без да се намесва в игрите на детето. Ако детето почувства нужда отива при майка си за малко.  Постепенно продължителността на присъствието на майката се намалява и детето свиква с новата обстановка без тръшкане и рев всяка сутрин.
  5.        Отношението. Всяка българска майка също знае какво е първите дни да се притеснява за детето си. Мислите и са толкова обсебени от това дали детето е добре, всичко наред ли е, че не може да се съсредоточи на работното си място. Решава да звънне в яслата (или градината), за да провери дали всичко е наред, но ако изобщо някой вдигне телефона отсреща се чува студен хладен глас, който не много успешно уверява майката, че всичко е наред без особено много подробности. Картинката в чужбина е доста по-различна. Там може да чуете детето си, в момента в който поискате, стига да не злоупотребявате с това. 


Деветте разлики между яслите в България и в Европа – I част

Всяка майка се притеснява, когато дойде момента да отдели детето си от себе си. Идва момента, в който родителите правят подробно проучване преди да изберат детска ясла. Последните години нашумяха много проблемите около кандидатстването и приема в детските ясли в София. Въпреки, че у нас майчинството е най-дълго - две години (вероятно ще приемат промяната да стане 18 месеца), родителите все пак напомнят, че след втората година майчинството е минимално и не стига за отглеждане на дете. Поради това се появи една доста остра дискусия между управници и родители относно условията на майчинството в България и в другите Европейски държави. За това решихме да направим съпоставяне на яслите у нас и в Европа.

Разликите:

  1.        Недостиг на свободни места. В България всички родители се побъркаха да търсят свободни места и да кандидатстват в детските ясли в София и другите големи градове. Оказа се, че няма места за всички желаещи за определено детско заведение или район. Критериите, по които ставаше класирането са доста спорни. Има деца, които са разпределени в райони, които са отдалечени както от местоживеенето, така и от местоработата на родителите. Какво става в Европа, когато няма достатъчно места? Търсят се средства и се изгражда нова детска ясла или градина. Средствата често се дават от църквата или църквата предоставя някое от имотите си.
  2. Кандидатстване и приемане в детската ясла. Всички помним първото кандидатстване и подаване на заявления – родители, баби и лели чакаха на опашка пред избраната детска ясла още предната вечер въоръжени със сандвичи и вода. Разбира се нещата се подобриха в чисто административно отношение, но все още си е цяла битка да запишеш детето си в избраната ясла, а кандидатстването е конкурентно по трудност на кандидатстване във висше учебно заведение. В Европейските държави, когато има недостиг на места се отваря нова детска градина. Там няма елитна и не елитна детска градина, защото всички спазват определени стандарти.
  3. Цената между държавната и частната ясла. У нас разликата между таксата в държавната и в частната детска ясла в София е най-малко в десетки пъти. Разбира се и качеството е според цената, но не всеки може да си го позволи. Извън нашите граници разликата в цената между държавни и частни детски заведения не е толкова осезаема. Да запишеш детето си частна детска ясла е въпрос на специфично възпитание, което искате детето да приеме. Например има детски градини, които са абсолютно насочени към натуралистично детство или детство без телевизия и компютри, като децата играят с естествени материали, събират цветя навън или шишарки или друго.
  4. Кухнята. У нас детето ви яде каквото е по списък за деня. Ако има по-специфични нужди леличките ще ви се нацупят. В контраст, при европейските плащате храната на детето допълнително или може детето да си носи домашна храна, а ако има специфични нужди (алергии например) менюто му се съобразява индивидуално.